26 юли
Рано сутринта тръгваме от Ловеч за Гърция. След няколко часа път сме на Кулата. Не се наложи да чакаме. Минаваме границата. Гърция ни посреща слънчева и цветна. Не след дълго автобусът спира пред хотел „Сюита“ в Паралия, Катерини, където имаме резервация. Близо сме до морския бряг. След кратка почивка сме на плажа. Наслаждаваме се на морския бриз, слънцето и водата. Хапваме гръцки специалитети в крайбрежното ресторантче и с оживление обсъждаме какво ни очаква утре – нашата цел е поклонническо пътуване до скалните манастири на Метеора.
27 юли
Закуската е по-рано от обикновено. В 8.30 автобусът потегля към равнината Тесалия, където се извисяват величествените скали на Метеорите. След два часа път автобусът спира в Каламбака. Влизаме в работилница за икони „Зиндрос“, където ни посрещат две българки, които рисуват икони. Едната е родом от Габрово, а другата от Хасково. Представят ни технологията за направата на икони – как се избира дървото, как се приготвя грунда, как се използва златното фолио. Накратко… Мисля си, че да владееш техниката не е достатъчно. Към иконата трябва да протягаш с чисти ръце. Да си постил, да си се изповядал и причастил… Тези мисли останаха в мен с надеждата, че комерсиалното не ни е завладяло напълно. След беседата имахме възможността да си купим от магазинчето към работилницата сувенири. Разбраха, че сме църковен хор и ни помолиха да изпеем някое песнопение. Запяхме Трисветата песен. Шумът в магазина постепенно стихна. Аплодисменти. Чухме прекрасната думичка „Благодарим“ и усетихме тъгата на нашите сънароднички по Родината, пречупена през призмата на сълзите.
Автобусът пълзи по тесния и опасен път нагоре. Пред очите ни се извисява най-големият манастир – „Св. Преображение Господне” или Великият метеор. Величествено издигащата се скала и кацналият върху й манастир ни завладяват дотолкова, че не усещаме как изкачваме стъпалата до него. Ние сме „горе в небесата“– това означава в буквален превод думата Метеора. Осмото чудо на света.
Поемаме си въздух и влизаме в светата обител. Пред нас се отварят дверите на духовното. Накъдето да погледнеш, чувстваш, че светът е вече далеч от теб. В храма оставаме дълбоко впечатлени от изписания в централния купол образ на Христос Вседържител, както и на останалата стенопис и иконопис. Тук съвсем осезаемо чувстваме суетата на света и красотата на подвига на истинските аскети. Разглеждаме музея, където са изложени ценни старинни икони, ръкописи и църковна утвар. Всички сме удивени от подвига на подвижниците, обитавали тези непристъпни и до днес скали, подвиг, който те са извършили като външен израз на тяхната вяра в Христос.
Времето, което ни отпусна екскурзоводът бързо изтече. Заставаме до дървения парапет на площадката, правим мечтаната фотосесия и групата ни поема по обратния път.
28 юли
Потегляме към манастира „Св. Йоан Богослов” в с. Суроти. Селото се намира южно от Солун. В манастира се намира гроба на Св. Паисий Светогорец.
През януари 2015 г. старецът Паисий Светогорец (1924-1994) бе причислен от Вселенската патриаршия към сонма на православните светии. Неизброимо много са изумителните разкази, свидетелстващи за благодатните дарове, които е притежавал старецът Паисий и е раздавал за благото на хилядите хора, които са търсили помощ и съвет от него. Затова и името му става символ на радост и утеха – за всеки, който се е докосвал до личността му и до духовната му мъдрост.
С надежда се нареждаме на опашката. Всички усещаме неговото присъствие. Плачем и се молим…
В манастира се намират и мощите на св. Арсений Кападокийски. По думите на очевидци неговата молитва „можела камък да пробие”, да излекува глухи, слепи, парализирани и бесновати.
29 юли
Тръгваме отново рано. Малко преди обяд пристигаме в Солун. Спираме пред един от символите на града – Бялата кула. Под ярките слънчеви лъчи започва нашата тур-обиколка в града, която завършва пред митрополитската петкорабна катедрала „Св. Димитър Солунски”, посветена на св. великомъченик Димитър. Възхитени сме от храма, в който има стенописи и колони от VII в. сл. Хр. Благоговейно свеждаме глави и се молим пред нетленните и мироточиви мощи на св. Димитър. С трепет установяваме, че благоуханието на тялото на светия угодник се усеща още преди да се пристъпи към ковчега му.
Искаме да останем по-дълго, но времето бързо тече. Имаме още час и половина за свободна програма. На никого от нас не му се иска да си тръгва, но автобусът ни чака до Бялата кула и ние тихо, потънали във впечатленията от изминалите дни потегляме за Ловеч.
За възможността да осъществим това поклонническо пътуване от все сърце благодарим на Ловчански митрополит Гавриил, на отец Михаил Ковачев и настоятелството на Катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий“.
