От Ловеч до Рилския манастир пътувахме в мълчание. Всички бяха потънали в мислите си и очакваха срещата със Свети Йоан Рилски.
Не след дълго пристигнахме. Отец Нектарий ни порещна любезно. Настанихме се по стаите и веднага след това се отправихме към музея на обителта. Твърдо решени бяхме да направим и поход до пещерата на светеца. Тръгнахме с ентусиазъм. Не беше лесно. Уморихме се. Но когато пред очите ни се показа параклисчето – настана радост. Забравихме умората. Всички се насочиха към пещерата. Изпяхме Тропара на Св. Йоан Риски с вълнение, направихме кратка почивка и тръгнахме обратно. След като се прибрахме в манастира отидохме в храма. Отец Нектарий ни отвори раката с мощите. Изпяхме Тропара на Св. Йоан, поклонихме се. След това отново пяхме – Достойно есть, Отче наш….Чувствата които ни вълнуваха трудно се описват – преклонение, възхита, надежда, сълзи и радост! Неповторими емоции.
Заспиваш с молитва към светеца. На другия ден всички отидохме на Литургия и отново отец Нектарий каза: ще изпеете Достойно есть, Отче наш, Тропара на Св, Йоан и Трисветата песен. Какво благоволение, каква радост!
Ние знаем, че това е от Рилския пустинник. Свети Йоане, моли Бога за нас!
Света Троице благодарим за всичко!
